Регистрация | Вход






Николай Нинов е журналист, писател, пътешественик.
Колегите му го наричат търсач на неоткрити места, любител на древните загадки и тайни. А приятелите – пътешественик в сърцето, приключенец по дух, с око за пиршеството на дивната природа.

Завършил е френска филология във ВТУ „Кирил и Методий“. Заместник главен редактор на вестниците „1000 дни“ и „Стандарт“ във времената, когато бяха с колекционерска стойност. Основател на журналистическата мрежа към Програма „Достъп до информация“, където работи и в момента. Носител на Годишната награда на СБЖ (1996). Автор на книгите “Лихва за лятото”, “Девет мъжки драми”, “Без папионка в Нощта на Сезарите”, “Жиголо”, “Френска връзка”.
През 2012 с галерията си от снимки „Повторени сънища“ той спечели конкурса на в. „Дневник“ „Спомен от лятото“. Две години по-късно сглоби историите за пътуванията си в книгата „Повторени сънища. Фотописи от мистична България“, която изд. Сиела предложи на читателите в началото на април т.г. Сред най-продаваните книги до този момент, „Повторени сънища“ е динамичен разказ за сакралните пространства, оцелели хилядолетия край села и махали, забравени от Бога. Разказ за едно приключение, наситено с тайнства. И за едно пътешествие из непозната България.

Книгата“Повторени сънища“ наистина се чете на един дъх, пренася те в неподозирани и замайващи кътчета. Кои от тях те впечатлиха най-много, какво е усещането, когато се озовеш там?

Като културен шок е – от една страна видяното надхвърля в пъти представите ти, секва дъха ти, а от друга – даваш си сметка, че няма как да не се разминеш с величието на картината, на момента,
понеже си влязъл във вълшебство, пред чиято мощ сетивата ти са безпомощни. Панорамните гледки са шеметни, ти си там, където планината среща небето, насред скални колоси, които траките приемали за подобия на своите богове и затова ги обожествявали, а после и дооформяли, за да участват като декор в обредите им. Тези
места са с пречистваща сила и са преносители на неразчетена и до днес информация – светилищните комплекси край селата Лисиците и Дъждовница, Небеска и Ночево, Ковил и Биволяне в Източните Родопи, край Осеново и Долно Дряново, Ковачевица и Крибул в Западните Родопи. Бих добавил и Марков камък под Царев връх в Рила, и комплексът „Св.Мина“ край с. Мечкул в Пирин. Уникални места, уникални гледки…

…от които, както казваш и в книгата ти, снимките ти след това изглеждат като пощенски картички, защото обективът ги обича и без да те пита.ПОВТОРЕНИ СЪНИЩА



Прикрепен(и) файл(ове)

http://lifeatcity.com/wp-content/uploads/2015/08/AZ5-1024x1024.jpg

Кой е гласувал за тази новина


banner


banner